С приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица (известен и като Закон за личния фалит), обнародван в Държавен вестник на 04.07.2025 г. се предоставя възможност на т. нар. „добросъвестен длъжник“ който в продължение на повече от 12 месеца не може да плати свои изискуеми парични задължения за общо над 10 минимални работни заплати, да поиска да бъде обявен в несъстоятелност. Съгласно закона, длъжникът е добросъвестен, ако е поемал задължение съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.

 

Цел на закона:

 

Добросъвестният длъжник да се освободи от задълженията, които не може да изпълни при спазването на определени процедурни правила и ограничения.

 

Вземания, изключени от обхвата на закона:

 

  • обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора;
  • за глоби;
  • за непозволено увреждане;
  • за издръжка по закон (например издръжка на дете или съпруг);
  • възникнали след откриване на производството по несъстоятелност;
  • задълженията на поръчителите и солидарно задължените с длъжника лица,
  • вземанията на неудовлетворените в производството по несъстоятелност кредитори, обезпечени със залог или ипотека от трети лица.

 

Това означава, че тези задължения не могат да се погасяват по реда на този закон и остават да тежат на длъжника и след обявяването на фалит.

 

Давност на вземанията:

 

Давността спира да тече от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност до изтичане на срока за предявяване на вземанията от кредиторите.

 

С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност, давността не се смята прекъсната, като спирането не се заличава.

Недобросъвестен длъжник е лице, което:

  1. е осъждано за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;
  2. е работоспособно, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявало трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;
  3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършило нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
  4. се е разпоредило безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност (която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца – бел. ред.) през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.), включително когато е учредило вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение;
  5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.), е поело задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му (такова е задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка – бел. ред.);
  6. се е разпоредило със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.);
  7. е представило пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;
  8. умишлено е препятствало упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
  9. не е изпълнило задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;
  10. в хода на производството е променило настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомило в 7-дневен срок за това съда или синдика;
  11. се е разпоредило със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност.

Процедура и компетентен съд:

Добросъвестният длъжник подава молба за откриване на производство по несъстоятелност пред районния съд по настоящия му адрес. Това е съдът, който ще гледа делото като първа инстанция. Промяната на адреса на длъжника не води до промяна на подсъдността. Към молбата длъжникът прилага подробна декларация, в която обявява серия от обстоятелства – доходи, имущество, семейно положение, кредитори, какви плащания е извършвал към тях, както и съответните документи, които ги удостоверяват. Освен това длъжникът може да предложи план за погасяване на задълженията му, но такъв може да бъде изготвен и впоследствие от синдика.

Длъжникът може да поиска да бъде освободен от държавна такса, но не може да бъде освободен от разноски в производството.

В производството участват всичките му кредитори, т.е. всички, които имат вземане към длъжника, независимо от вида и момента на възникването му. Всеки от тях запазва правата си по дадено обезпечение и може да упражнява правата си както самостоятелно, така и чрез участие в събранието на кредиторите.

 

Ограничения за длъжника при откриване на производство по несъстоятелност:

След като съдът открие производството спрямо конкретния длъжник последният не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към бюджета, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други до размера на предвидената за него издръжка. Ако длъжникът сключи сделка след откриването на производството, тя няма да породи правни последици.

 

Какво се случва след откриване на производството:

  • всяко изпълнение на задължение към длъжника се приема от синдика, като плащанията се извършват по специална банкова сметка;
  • спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника;
  • спират се изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
  • съдът назначава синдик, който има следните задачи в производството;

 

  1. упражнява контрол върху сделките на длъжника;
  2. издирва и уточнява имуществото на длъжника;
  3. иска прекратяване на договори, по които длъжникът е страна;
  4. води дела от името на длъжника;
  5. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в специална банкова сметка;
  6. уточнява кредиторите на длъжника и проверява техните вземания;
  7. предлага план за погасяване на задълженията и осребрява имуществото от масата на несъстоятелността.
  • събранието на кредиторите приема план за погасяване на задълженията, който се утвърждава от съда.

 

Какво може да се предвиди в плана за погасяване на задълженията:

 

  • отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години;
  • частично или цялостно опрощаване на задълженията;
  • извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността.

 

Обявяване на длъжника в несъстоятелност:

 

Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, когато в предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план или предложеният не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите или не е бил утвърден от съда. В тези случаи съдът лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряването и разпределението. От датата на решението за обявяване в несъстоятелност всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми, а непаричните задължения се превръщат в парични по пазарната им стойност.

 

Когато длъжникът няма имущество, считано от влизането в сила на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност започва да тече тригодишен срок. Едва след изтичането му, задълженията му към всички кредитори, които е включил в молбата си за откриване на производството, се погасяват.

 

Обжалване на актове в производството по несъстоятелност:

 

Законът въвежда общо правило за двуинстанционност на производството по несъстоятелност като предвижда, че решенията и определенията на районния съд се обжалват само пред съответния окръжен съд в 14-дневен срок.

Единствено по отношение на три акта законът предвижда възможност за оспорване и пред трета инстанция – Върховния касационен съд. Това са:

 

  • решението, с което се отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност;
  • определението, с което производството се прекратява на основание, че след откриване на производството бъде установено, че не е налице или е отпаднало някое от условията за откриване на производството;
  • решението на въззивния съд за одобряване на списъка на приетите и неприети вземания.

 

Важно е да се отбележи, че длъжниците ще могат да подават молби за образуване на производство по несъстоятелност пред съда не по-рано от 9 месеца от влизане на закона в сила. В този период министърът на правосъдието следва да създаде необходимите условия за въвеждане в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица. Висшият съдебен съвет пък има 9 месеца, за да организира автоматичното предаване на данни и документи от Единната информационна система на съдилищата към Регистъра по несъстоятелност.

 

В заключение, възможността за личен фалит може да се използва от гражданина-длъжник само веднъж.